Искам да изразя тревогата си, че Българската православна църква все по-стремително започна да се предава в плен на определени националистични (дори фашизоидни), реакционно-зилотски и крипто-путинистки организации.
Не се проведе каквото и да било обсъждане на евентуалните учебници, от които познания за религията (и по-специално за православното християнство, което вълнува лично мен) ще получават "нашите деца".
Юноши в екзистенциално отношение ще трябва да решават глобални проблеми.
Всеки има право да изповядва своята вяра, дори ако в нея има заблуди. Вярата въобще следва да е свободен избор на личността.
Да си припомним звездата, с която започва разказът за Христовото Рождество св. евангелист Матей.
Във връзка с приближаващите рождественски празници ще си позволя този път да разкажа една лична история.
"Днешният руски фашизъм е пронизан от "православна" мистика" – откъс от новата книга на проф. Калин Янакиев "Християнска публицистика (2016-2023)".
То е разделение между добро и зло.
Според Аристотел олигархията обикновено се наследява от тирания.
Да се прекрати тревожно стеснилата се обсада от псевдоправославен катастрофизъм и дуализъм.
Достатъчно е да станеш гербаджия и да се закачиш за "мрежата" им, за да се сдобиеш с властова позиция.
Антиутопията на Георги Господинов се сбъдва пред очите ни.
Спасяващото човека Божие дело се явява дело, радикално развенчаващо човешките претенции пред Бога.
Днешната Руска православна църква се е превърнала в един от най-основните идеологически стълбове на руския нацизъм.
Нека запомнят този урок, преподаден им от властта на безвластието, от привличащата сила на оттеглеността всички онези, които оттук нататък ще протегнат ръка към неговото бяло було, пише Калин Янакиев.
Училищно помагало предлага "велико-патриотичен" миш-маш за ранната история на нашите земи.
На тези избори формално се яви още едно "времеубежище" - на онези "староседесари".
Именно новият български фашизъм роди типажа с ножчето и "възражданската" татуировка.
Този нов тип "православен християнин", декориран с иконки, кръстчета, татуиран с Ботев и с религиозна ревност защитаващ "семейните ценности", никога няма да видите в църква.
Немалка част от тези умножаващи се "православни християни" станаха буквално паралелна на църковното християнство общност.
Не ви ли се струва, че все по-скандалните безобразия на възражданците напоследък дискретно се толерират?
Не мога да си представя на тази пасхална трапеза и "ултраправославните" декламатори, твърдящи, че "не може да си православен, ако не си с Русия".
Това е, драги читатели, Русия днес, която у нас толкова хора "сърдечно обичат" - месомелачка, унищожителка на жизнени съдби.
Фалшивите миротворци се опитват да ни внушат, че чувството, което трябва да ни изпълва след тази една година, е умора.
Бесепарите са залязваща партия. Те нямат послания към хората на млада и средна възраст, те нямат идеи, съзвучни със съвременния свят.
Комунизмът, който трябваше да настъпи през 1980 г., девет години след тази дата всъщност се срути и много бързо умря в световен мащаб
Убеден съм, че Христос, ще приседне незабелязан в подземната метростанция на някой от обстрелваните украински градове, до някое, изгубило сила и да плаче дете и ще остави в ръцете му нещо, от което личицето му ще грейне.